Ако желаете да видите просто списък с победителите, а не да четете мислите на многоразбиращата ми кратуна, просто кликнете ТУК (лист с победители) или ТУК (лист с номинирани).

Едва ли е останал човек, който да не е разбрал, че „Оскарите” са преди всичко политика, а след това филмови награди. Те може и да са престижни, но само будалите си вярват, че това „най-добър” във всяка категория има реално значение. Не е нужно много да се ровиш в статистиките, за да видиш тъжната истина – най-големите имена в киното рядко са имали честта да вземат златното човече. Хичкок, Фелини, Кубрик, Бергман … те не са достойни за „Академията” явно. Никога не са били отличавани с приза за режисура. И към по-съвременни имена можете да се обърнете – положението е същото. Самият Скорсезе всъщност има един Оскар за режисура и го получи съвсем на скоро. Определено не за най-добрата му лента.

Та с всичко това искам просто да ви кажа, че оскарите са по принцип кух звезден блясък и не е нужно да ги взимате чак толкова насериозно 😉 .

И все пак тази година изборът на филм е повече от добър. The Artist е огромен и Оскарът ще му е само една от десетките награди. Нямаше статуетка, която да му се измъкне тая година – BAFTA, Златен глобус, Златна палма(за най-добър актьор) , Goya, Sant Jordi … списъкът е безкрайно дълъг. Там, където му се изплъзнеше една категория, покриваше я с друга. Фестивали и фестивалчета, академийки и всякакъв вид гилдии и общества – покори всичко. Така че за мен този филм бе най-логичният и правилен избор и много се съмнявам, че ще се намери човек, който да оспори това.

Проблемът е в останалите 8 заглавия, тъй като голяма част от тях са подбирани на всякакъв друг принцип, но определено не и по филмови достойнства. Midnight in Paris, The Descendants, The Help … ако това са най-добрите филми, които са гледали хората в академията, явно нямат много време да ходят по кината. Къде остава един филм като Drive примерно? Явно не е имало кой да го „бутне”. „J. Edgar” някои го обявиха за разочарованието на годината, едва ли не. Аз не виждам с какво горните три заглавия са по-добри от него. Айде, ако не друго – Леонардо ДиКаприо поне можеше да е сред номинираните за главна мъжка роля.  То е ясно, че всеки път има някакви недоразумения, но сега са ги насъбрали повечко.

Както и да е … тия неща са очаквани при „Оскарите”.

Но най-голямото за мен разочарование дойде от анимацията. Ранго? Бе вие сериозно ли? „Котаракът в чизми” и „Кунг-фу Панда 2” що годе бяха сладки. Ама Ранго беше мега тъпотията. Така или иначе голямата анимация от тази година по някакви необясними причини отсъстваше. „Приключенията на Тинтин” е едно от най-добрите неща, които съм гледал за 2011-та. Уникално филмче. Дори е смешно да се сравнява с по-горните три бози. А даже не беше номинирано. Това и липсата на Раян Гослинг бе най-голямата несправедливост на тия оскари.

Другото нещо, което хич не ми се понрави, бе призът за адаптиран сценарий, който връчиха на „Наследниците”. Един филм, който така и не можах да си обясня кой и какво точно му хареса. При наличието на „Кешбол” и „The Ides of March” как решиха точно The descendants да гепи наградата не ми е ясно. Че и Хюго е там. Него още не съм го гледал просто, затова няма да го коментирам в случая, но имайки предвид кой го е писал, вероятно и той ще се окаже с по-добър сценарий.

Големият губещ снощи за мен беше „Кешбол”. Много голям филм във всяко едно отношение, а не взе нито една статуетка. Поне за сценарий трябваше да му дадат наградата. Иначе и Брад Пит, и Джона Хил играха страхотно, но да речем, че там конкуренцията просто беше твърде силна. При други обстоятелства този филм можеше да се окичи със злато от „Академията”, но ей на – такъв е животът.

А за самата церемония – нещото, което се открои сред всички лигни и фалшиви усмивки, беше речта на онзи човечец, който прибра оскара за чуждоезичен филм. Ето това беше нещо качествено и истинско. Моментът на вечерта!

… останалото беше щракане на фотоапарати и пищящи фенки.

2 Comments

  • Takuhi says:

    Здравейте! Много се радвам да прочета коментара Ви, защото от толкова време вече търся някой, на когото да му е харесал “Артистът”, за да го питам какво му е хубавото на този филм и най-вече – какво му е Оскар-ното. Ако този филм беше цветен, никой нямаше да му обърне внимание – банална, блудкава любовна история в стилистиката на трийсетте – дори не може да се докосне до дълбочината на филмите на Чаплин примерно. Та кажете, моля ви, какво толкова Ви хареса в този филм?!!

  • Anton says:

    Привет и добре дошъл. 🙂 Точно в момента пиша ревю за Артистът, което ще постна днес и там ще си напиша надълго личното мнение защо според мен е толкова голям този филм. Това, че е черно бял, не е от никакво значение и ми е странно, че хората толкова се хващат за тази му особеност. Голяма част от филмите се снимат черно бели и в днешно време, но това не ги прави стойностни.

    Гледах доста неща вече от 2011-та и Артистът продължава да е най-доброто за мен до този момент.

    П.С. Вече би трябвало да можеш да пускаш коментари спокойно, без да трябва да ги “одобрявам” допълнително.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *